Датата е 1 април 1935 година, денят – понеделник. За

 Датата е 1 април 1935 година, денят – понеделник. За първи път от 30 лета Дан Колов стъпва на българска земя. Масовата наслада, която това събитие провокира, може да се съпостави даже с еуфорията, превзела българския народ две години по-късно с раждането на престолонаследника на цар Борис. Както на гарата в София, по този начин и в родното му село Сенник, борецът е посрещнат като народен воин.

 Дан Колов е един от най-успешните български спортисти за всички времена. Ако преди 20 години Стоичков беше личността, поради която хората по целия свят с почит произнасяха името България, то преди 80 години тя се е наричала Дан Колов.

 Дончо Колев Данев е петото дете в фамилията на Яна Живкова и Кольо Данев. Ражда се в севлиевското село Сенник на 26 декември 1892 година.  Едва когато е 4-годишен татко му Кольо умира.Трудностите с изхранването, които фамилията среща от този миг, го принуждават да емигрира в Унгария едвам на 12 години. През 1909 година тежкият живот го води още по- алеч от вкъщи – в Америка. Първите години в Съединени американски щати също са сложни, а бъдещият герой за малко време сменя няколко местоработи, като да вземем за пример преносвач на доковете. Обединява ги това, че всички допускат осъществяване на тежък физически труд.

 Една случайност насочва българина към спорта. Като част от цирково зрелище, куражлии от публиката получават опцията да се изправят против  професионален герой на име Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава, а това е гаранция, че той има гения да се бие на най- високо равнище. След няколко години аматьорски битки неизбежното се случва и през 1917 година Колов подписва професионален контракт и излиза на тепиха като експерт.

 В началото на предишния век свободната битка в Америка се е наричала „ кеч ” и по своята същина е била доста тежка дисциплинираност, в която рестриктивните мерки съвсем са липсвали. Понякога битките са завършвали и с съдбовен край. В този спорт, който изпитва лимита на човешките благоприятни условия, българинът взе участие в над 1500 професионални срещи и печели огромна част от тях. Първият дуел против Сбишко Циганевич е изгубен, само че следва низ от забележителни победи. Славата и парите порастват, а вестниците дават на българина прозвища като Кинг Конг, Царя на кеча и Балканския лъв.  Хватката „ Самолет “ се трансформира в запазена марка на бореца. Тя е следната – вдигайки противниците си за краката, ги завърта над главата си и ги хвърля на кръга. С нея Колов записва стотици победи. Признанията занапред стартират да валят. Идва първото от многочислените оферти за промяна на българското поданство с американско. Дончо Колев, който към този момент се е трансформирал в Дан Колов го отклонява с една от популярните си реплики: „ Чувствам се мощен, тъй като съм българин. “

 Победите из цяла Америка предпоставят и първото турне отвън границите на Съединените щати. То е извършено в Япония през 1924 година и е белязано от една от най-известните победи на Колов, която за малко не коства живота му. Българинът се изправя против локалния любим Джики Хиген-Удушвача. Плашещият му прякор е разследване на коронната му хватка- душене на съперника с крайници. Японците не могат да одобряват загубата, която чужденецът нанася на обожествявания от тях герой и след мача против Колов е осъществено нападение. За благополучие той съумява да напусне острова и се зарича в никакъв случай повече да не се върне там. Според откривателите на българската професионална битка обаче въпросната история е по-скоро легенда, съчинена от самия Колов, с цел да ускори така и така сериозната му известност.

 След това негостоприемно посрещане Царят на кеча продължава с обиколките, с цел да срещне най- способните борци във всеки един завършек на света. Участва в шампионати в Бразилия и Аржентина, Китай, Южна Африка и Кения, Австралия и Нова Зеландия. Особени компликации среща, изправяйки се против източните борци, чийто жанр на битка е доста друг от познатия му. Все отново Ван Фу се трансформира в следващата „ жертва “ с величествен прякор, която българинът пречупва. Китаецът е прочут в родината си като „ Геният на битката “, само че даже и това не е задоволително, с цел да се опълчи на Колов. За огромна част от тези турнета липсва достоверна информация.

 В този миг той към този момент е придобил международна популярност и е подготвен да стъпи и официално на международния връх, на който се намира американецът Джим Лондос. Двамата се срещат единствено един път през 1925 година и той нанася една от дребното загуби в кариерата на българина. След тази победа до края на кариерата си първенецът се крие и по този начин и не събира храброст да се изправи още веднъж на тепиха против българина. Този боязън оставя популярния Колов единствено с купата Европейския първенец. Спечелва я през 1936 година в Париж против Човека с хилядата хватки Анри Деглан. Между двамата съществува отколешно съревнование, придружено от почтително отношение и другарство. В света на професионалната битка Дан Колов се употребява с почитание и измежду останалите си противници. Той си го е спечелил с коректността си в битките и в връзките си отвън тепиха.

 Въпреки блестящата спортна кариера на бореца, направила го международно прочут, за нас българите тя не е главното негово достолепие. Колкото и да е необичайно, индивидът, считан за една от най-големите митове в историята на битката, съумява да надвиши своите професионални триумфи с активността си отвън кръга. Спортната кариера, направила бореца милионер, разрешава на Колов да разгърне изцяло щедростта си и огромното си сърце. Нито международната популярност, нито милионите долари, нито годините в странство съумяват да трансформират снажния наивник. „ Пеш съм излязъл, пеш ще се върна “– с тези благородни думи, Дончо Колев отхвърля оферти му файтон, който би трябвало да го закара до родното му село.

 И в „ американския ” интервал от живота му и след  бленуваното завръщане в родината, Колов е един от най- огромните донори. Без подробен асортимент той раздава цялото си положение на другари, съселяни, студенти и страната. Единственото ограничаване в щедростта на Балканския лъв е съсредоточаването на благотворителността напълно в интерес на български дела. През 1933 година във фокуса на цяла Европа са трима българи. В жертва на националсоциалистическата агитация се трансформира Георги Димитров, обвинен в Лайпцигския развой. Дан Колов не остава безразличен: „ Аз не съм болшевик, само че аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на различен българин, Георги Димитров, е в заплаха. Давам 2000 $ и още хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Кърдис “. Изглеждащата невъзможна от днешна позиция позиция, която не взима под внимание политическите убеждения на хората, е подплатена и с дейности: Борецът подарява 500 000 лв. от персоналното си положение на цар Борис III за закупуване на аероплан, който би трябвало да се употребява от българските пощи. Заедно с неговия другар Хари Стоев подкрепят построяването на военното летище в Горна Оряховица. След гибелта на друга легенда в българската битка – Никола Петров, Дан Колов подарява забележителна сума на затрудненото му семейство. Целият хонорар от успеха над Чарли Сантен Колов подарява на българските студенти.

 Благотворителността е единствено едната страна на помощта, която Колов се пробва да оказва. През 1936 година в София той основава школа по битка, носеща неговото име. Желанието на българската аудитория да види своя кумир на родна земя също е осъществено. Излиза на тепиха в няколко български града, побеждавайки във всеки един от тях. Последният дуел е против Ал Перейра и се организира в София през 1939 година, една година преди гибелта му. Дан Колов към този момент е болен от неизлечимата тогава туберкулоза. Въпреки това, българинът съумява да надвие противника си и си отива от този свят като победител. Умира в родното си село, под грижите на околните си. Той е твърдял, „ мен болест не може да ме стопи “. Това изказване подхранва версията, че той е бил съзнателно и дълготрайно тровен от френски лекари, само че тя си остава единствено догадка. В чест на неговата галактическа мощ гробът му е ситуиран с лице към Балкана – акт, който равнопоставя и среща бореца с планината.

 Животът на този популярен българин е толкоз трагичен и назидателен, че наподобява повече на сюжет за филм. Житейският път на Дан Колов припомня сюжета на кинокласиката „ Роки “, пресъздаващ живота на млад боксьор с имигрантско родословие в Америка, който съумява да се трансформира в легенда.

Инфо: www.bulgarianhistory.org